AWR Heavyweight Championship: Rob Van Dam © vs Rene Dupree (source Parcaleste - http://www.bwcommunity.org)
A straightforward match in which the audience had much to contribute - both in creating the atmosphere and influencing the performance of both wrestlers. I have in mind the fact that Dupree was supposed to be a pure heel ... but instead because of this audience (through two or three times chanting "LET'S GO DUPREE" turned Rene into 'tweener. As proof of this, RVD was seen several times shaking the ring ropes in frustration.
It was a perfect ending to the entire evening - to see how, thanks to you and those around you, you can actually help change a preset scenario and become directly involved in determining how the whole evening proceeds.
Generalizing to other things, rope culture: entertainment- whether we talk about "posing" on the entrance ramp, or "posing" in the ring or simple things like oiling the body or wearing wet hair that allows a wrestler to "detonate a cloud of tiny droplets" or to "spit a tooth" when punched in the face (as in Rene's match) - all these details contribute positively to the overall perception of the show. Additionally, why is the audience an important part of a show?
Well, very simply, if it is "asleep", then the wrestlers also "sleep" ... What do I mean? Just at the moment when someone in the crowd felt obliged to begin to clap, to encourage a face to escape faster from a grip, then the match could go ahead, full steam. I think this was true especially for theJoe E. Legend vs Paul Tracey match and got them to stir their asses in the ring. Such is the power of the crowd.
------------
AWR Heavyweight Championship: Rob Van Dam © vs Rene Dupree :
Как да е, тук, мисля, пореден мач в който публиката допринесе адски много за атмосферата и представянето на двамата кечисти, като имам предвид факта, че Dupree трябваше да е чист heel а наместо това заради тази публика (все пак два-три пъти cross chant-а "Let's Go Dupree!" / "RVD!" се получи добре) го игра tweener, като доказателството за това бе как RVD се провеси от ринга и го дръпна за да се здрависа с него. Това бе перфектен завършек на шоуто - да видиш как благодарение на теб и тези около теб реално един вид "променяш сценария" на същото шоу и директно ставаш участник вътре в него. Усещането бе невероятно, дори смея да твърдя, че до този момент като се сетя за него и ми става едно такова топло. :blink:
Да обобщя други неща, които ми направиха много силно впечатление и явно са се вкоренили адски много в цялостната кеч култура между въжетата: entertainment-а бе силно застъпен, независимо дали говорим за "позирането" при entrance-ите на кечистие, на "позирането" им на ринга или на това, как елементарни работи като това, да се намажат с нещо от което телата им да лъскат (и съответно да ти приковават вниманието) оттам предварителнои да са си намокрили косите, за да може като ги тръснат около тях да "избухне" облак от миниатюрни капчици, до "изплюването на зъб" при някой и друг шут или удар в лицето определено допринасяха за цялостното възприемане на шоуто, и то в положителен аспект. Друго - защо публиката е толкова важна част от едно шоу? Ами много просто, ако тя е "заспала" и кечистите "заспиват"... с rest hold-ове. Какво имам предвид? Просто в моментите, когато някой вкараше такъв се чувствах длъжен да започна да пляскам, за да може face-а да се измъкне по-бързо от захвата и мача да продължи с пълна пара. Мисля, че това важи най-вече за Joe E. Legend vs Paul Tracey мача, а и самите кечисти се кефеха на това някой да ги кара да си размърдат задниците по ринга.
Нещото което ми липсваше, а определено можеше да повдигне градуса между мачовете, бе някое и друго промо, но - да не ставам нахален. :happy:
